8-ми февруари 2014

Тръгнах аз срамежлив юнак без калпак

височините аз да покорявам.

С одежди нови и чувства неизречени,

затайл бях дъх аз да те срещна.

 

Стоеше сама ти с гръб към мен.

Стоеше ти до ледената пързалка.

Беше спокойна и замислена.

Гледаше с усмивка към пързалката.

 

Косата ти бе спусната.

Извади червило.  

Устните ти заблестяха в далечината.

Ще успея ли да те прегърна отново?

 

Забързах се аз към теб.

Снежните препятствия аз преодолявах.

Ново снежно препятствие ни делеше един от друг.

Тръгнах храбро аз. Ще стигна ли до теб?

 

Затаих дъх аз. Скок.

Бях от другата страна.

Гледах те застанала още до пързалката.

Виждах край аз на този път.

 

Приближих се аз до теб

и те потупах по рамото.

Сърцето ми тревожно затуптя.

Обърнах се и се усмихна.

 

Поехме си двамата дъх и мълчахме.

Последва прегръдка топла.

Усмихна се отново.

Смехът ти чух аз отново.