12-и декември 2015

Quincy Market бе нашарен с червено-бели цветове.

Коледа наближаваше. Две седмици деляха ни от този празник.

Не се чувстваше всякаш празниците наближаваха обаче.

 

Топло бе навън. Червено-белите Снежанки украсили бяха входа и раздаваха усмивки.

Майки с дъщерите пиеха топъл шоколад.

Приятели хапваха шоколад и смееха се.

Момче и момиче говореха си шепнешком и крояха планове за празниците.

Две госпожици отсреща говореха си на италиански и оглушаваха залата с техния смях.

 

Коледна музика тананикаше и приповдигаше настроението на всички.

Снежанките навън махаха дружелюбно и пръскаха щастие с усмивките си.

 

А стоеше си той сам горе в кафенето и пиеше си топлия шоколад.

Не обичаше той празниците. Далеч бе от близките и приятелите.

Сам бе в чужда държава, липсваха му милите коледни моменти пред елхата;

бумпетено на печката; пухтенето от комина; искрите и жарта.

Липсваха му топлите прегръдки и смешките с приятелите.

Липсваха му гледането на филми със семейството и събирането около трапезата.

 

Далеч бе той от тях, ала у дома чувстваше се в това кафене.

Усмихваха му се момичетата отсреща; махаха му русите Снежанки.

Танцуваше той на музиката и тананикаше си, че скоро ще е у дома.

 

                                                                                                                        

Liked reading this? Found it confusing? Share your thoughts.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.