23-ти август 2014

Този иначе слънчев ден изглеждаше посивял.

А  стоеше ли той до стария фонтан и си мислеше наум за нея.

Станал той бе рано и подготвял се бе от сутринта да отиде в парка.

 

Там, сред хора различни, очакваше той да я види.

Да й се усмихне и да я прегърне. Да й каже думи две.

Да се разходят в парка, да се посмеят, да я покани на сватба.

 

Цървулите и одежди стари оставил бе той на село.

Тръгнал бе смелчагът с премени нови, с обуща нови, с надежди малко по-големи.

Подухваше леко ветрецът игриво, всякаш да окуражи тоз юнак.

 

Миг на мълчание продължително.

Затаен дъх. Миг на очакване. Пухкане.

Поглед притаен, трепет на листа, шушукащи за таз мома красива.

 

И гледаше той в далечината: къде ли бе тя?

Поглед вляво, поглед вдясно. Ни глас, ни позната усмивка насреща.

А времето минаваше ли то неусетно, ала чакаше той, чакаше още търпеливо.

 

Със сърце тупкащо ритмично, с походка лъвска крачейки около фонтана,

продължаваше той да си мисли наум и да гледа в далечината.

Изгубил той не бе надежда; чакаше я да се появи отнякъде.

 

Вятърът продължаваше игриво да окуражава тоз юнак,

всякаш в одобрение на тез чувства притеснителни.

И засили, и забрули той листата силно, да изгони облаците сиви.

 

И прокрадваха се вече лъчи светли, озариха поляната зелена,

пречупваха се през дърветата червеникаво прошарени и прииждаха до стария фонтан.

Отразяваха се в капките вода, пречупваха се и оформяха усмивка мила.

 

Ала не бяха това лъчите: беше нейната усмивка!

Обърна се той и видя до него застанала да стои тя.

И я прегърна, и се засмя, и стана му леко, и затупка сърцето игриво.

 

This slideshow requires JavaScript.

Liked reading this? Found it confusing? Share your thoughts.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.