16-ти октомври 2014

Тичах аз, тичах в града голям,

при теб аз да стигна.

За миг да те погледна

и да ти се усмихна

 

Градът голям всякаш ме бе погълнал.

Тичах аз, продължавах аз да тичам, блок след блок.

Подминавах сграда подир сграда.

Слънцето скрило се бе вече от хоризонта.

 

“Продължавай, тичай, тичай” — изрече ми някого тихо.

С походка ускорена и усмивка широка,

вървях аз по улиците прашни

и си шепнех, че до теб аз ще стигна.

 

Стоп. Спрях.  Огледах се.

Кръстовище. Сграда. Хотел. Бях стигнал.

Сърцето ми затуптя звучно.

Поех дъх аз и се затичах отново.

Liked reading this? Found it confusing? Share your thoughts.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.