Quincy Market бе нашарен с червено-бели цветове.
Коледа наближаваше. Две седмици деляха ни от този празник.
Не се чувстваше всякаш празниците наближаваха обаче.
Топло бе навън. Червено-белите Снежанки украсили бяха входа и раздаваха усмивки.
Майки с дъщерите пиеха топъл шоколад.
Приятели хапваха шоколад и смееха се.
Момче и момиче говореха си шепнешком и крояха планове за празниците.
Две госпожици отсреща говореха си на италиански и оглушаваха залата с техния смях.
Коледна музика тананикаше и приповдигаше настроението на всички.
Снежанките навън махаха дружелюбно и пръскаха щастие с усмивките си.
А стоеше си той сам горе в кафенето и пиеше си топлия шоколад.
Не обичаше той празниците. Далеч бе от близките и приятелите.
Сам бе в чужда държава, липсваха му милите коледни моменти пред елхата;
бумпетено на печката; пухтенето от комина; искрите и жарта.
Липсваха му топлите прегръдки и смешките с приятелите.
Липсваха му гледането на филми със семейството и събирането около трапезата.
Далеч бе той от тях, ала у дома чувстваше се в това кафене.
Усмихваха му се момичетата отсреща; махаха му русите Снежанки.
Танцуваше той на музиката и тананикаше си, че скоро ще е у дома.