Rotаract Preconvention in Toronto

The 2018 Rotaract Preconvention may be over, but I had a great time meeting new friends, learning together, and getting inspired for an exciting new Rotary year!Happy 50th anniversary, Rotaract!

This slideshow requires JavaScript.

My first half marathon outside the States!

I could hardly ever run 600 meters in high school. Last Sunday I ran my second half marathon: 21 km of running, singing, and dancing in the rain. First half marathon outside the States. Europe next.

Toronto, I’ll be back in October for the marathon.

18- ти феврурари 2017

Не бяха виждали се четири години те.

Тя бе отишла в Европа да търси щастието; той останал бе в Америка да търси своето. Минаваха се годините и те двамата пишеха си, ала не бяха се виждали.

Той отишъл бе да я изпрати на последния им ден на същия континент – спомняше си още как виждаше я да маха от вагона на метрото и да отива за летището.

Престрашил се бе тоз наш юнак в тоз ден да хване автобуса и да отиде да й каже

“довиждане” с мисълта, че отново ще се видят и ще бъдат на един и същи континент.

Събрал кураж бе тогава той.

Сложил бе костюмът и отишъл бе тогава да хване автобуса да се сбогува той с нея.

Ала оттогава изминали бяха цели четири години. Разстоянието помежду им разделяше ги, но продължаваше той да мисли за нея и не беше я изтрил от съзнанието си.

Избликваха хубавите спомени от моментите им заедно и отново той пренасяше се обратно във времето. Мечтаеше той отново да се видят. Само двамата. Да излезнат на среща.

И окуражи се най-накрая тоз юнак и със затуптяло сърце потегли той високо в небесата. Дошло време бе те да се видят. Да се видят и да се прегърнат. Да се посмеят заедно и отново да бъдат на един и същи континент, макар и само за два дни.

 

12-и декември 2015

Quincy Market бе нашарен с червено-бели цветове.

Коледа наближаваше. Две седмици деляха ни от този празник.

Не се чувстваше всякаш празниците наближаваха обаче.

 

Топло бе навън. Червено-белите Снежанки украсили бяха входа и раздаваха усмивки.

Майки с дъщерите пиеха топъл шоколад.

Приятели хапваха шоколад и смееха се.

Момче и момиче говореха си шепнешком и крояха планове за празниците.

Две госпожици отсреща говореха си на италиански и оглушаваха залата с техния смях.

 

Коледна музика тананикаше и приповдигаше настроението на всички.

Снежанките навън махаха дружелюбно и пръскаха щастие с усмивките си.

 

А стоеше си той сам горе в кафенето и пиеше си топлия шоколад.

Не обичаше той празниците. Далеч бе от близките и приятелите.

Сам бе в чужда държава, липсваха му милите коледни моменти пред елхата;

бумпетено на печката; пухтенето от комина; искрите и жарта.

Липсваха му топлите прегръдки и смешките с приятелите.

Липсваха му гледането на филми със семейството и събирането около трапезата.

 

Далеч бе той от тях, ала у дома чувстваше се в това кафене.

Усмихваха му се момичетата отсреща; махаха му русите Снежанки.

Танцуваше той на музиката и тананикаше си, че скоро ще е у дома.