Тичах аз, тичах в града голям,
при теб аз да стигна.
За миг да те погледна
и да ти се усмихна
Градът голям всякаш ме бе погълнал.
Тичах аз, продължавах аз да тичам, блок след блок.
Подминавах сграда подир сграда.
Слънцето скрило се бе вече от хоризонта.
“Продължавай, тичай, тичай” — изрече ми някого тихо.
С походка ускорена и усмивка широка,
вървях аз по улиците прашни
и си шепнех, че до теб аз ще стигна.
Стоп. Спрях. Огледах се.
Кръстовище. Сграда. Хотел. Бях стигнал.
Сърцето ми затуптя звучно.
Поех дъх аз и се затичах отново.